Соломон – на иврит: שְׁלֹמֹה, на гръцки: Σαλωμών, на латински: Salomon, на арабски: سليمان Сюлейман (Корана).

Цар Соломон е роден през 1011 г. пр. н. е. в Йерусалим и е починал 928 пр. н. е. в Йерусалим, баща Цар Давид и майка Ависага. Управлява в средата на 10 век пр.н.е. от 965 до 928 пр.н.е. и е започнал своето царуване с обширна чистка ( по съвет и заповед на Цар Давид ), включително и главния генерал на баща си, освен това укрепва позицията си като назначава приятели в администрацията, на религиозни позиции и военни постове. Митична личност на която е преписано голям интелект, мъдрост, справедливост и находчивост.
Според Библията, Корана, Талмуда и др. (Хадиса, Скритите думи … ) Цар Соломон е един от 48-те пророци.
Едно от делата на легендарната и митична личност на Цар Соломон е “ Храмът на Соломон „. Според легендата:

Цар Давид през целия си живот мечтал да построи храм на хълма Цион, в който да се пази ковчега на Божия завет – кивота, но пророк Натан открил на Давид, че Бог не желае царят да построи такава сграда, защото е „пролял много кръв“. Натан му открил, че Бог ще позволи това на синът му Соломон. Преди смъртта си Давид предал на Соломон плановете за храма записани върху пергамент. Соломон построява този храм, това било храмът в който се е спуснал „Господният облак“, така че „поради облака свещениците не можеха да застанат да служат“. Храмът на Соломон бил разрушен от вавилонците през 500 г. пр. е. В Стария Завет няма описание на строителен план за храма. Има само описание на различните съдове и предмети в храма, тяхното използване и предназначение, но не специално за онзи храм, който Соломон е построил. Тези, които вярвали, че храмът ще бъде съграден отново били Есенитите, които живеели в Кумран. Те имали видения за деня, когато величествен храм посветен на Йехова ще бъде построен в Йерусалим. Те записали виденията си на пергаментови свитъци за да ги съхранят.
В наши дни: Никой не е знаел за съществуването на тези ръкописи до 1967 г. Професор Игаел Ядин и няколко военни професори заминали за Витлеем да проверят носещите се слухове за някакъв овчар, който намерил ръкописи в пещера близо до Кумран, така открили свитъците. През 1984 г. е публикувана статия с превод на първия пергамент. Половината от ръкописа съдържа планове, правила и описания за построяване на храм в Йерусалим, поради което по-късно той бе наречен „Ръкописа на храма“ .
Митът за Цар Соломон преминава границите на векове, религии и народи от три континента – Европа, Африка и Азия и три от основните религиозни вярвания ЙОДЕИЗЪМ, ХРИСТИЯНТВО и ИСЛЯМ за да се вплетат пълнокръвно в културата на различни цивилизации, като неговите завети и мъдрост не губят стойността си и в наши дни .

За ЙОДЕИЗЪМА в книгата Кетувим ( Кетувим – כְּתוּבִים, „Писания“), която е част от книгата Танах или още Масора или Микра. Танах е акроним за това, което се идентифицира като еврейска Библия. Има книга за Притчи Соломонови и Песен на песните, които се преписват на Цар Соломон. За ХРИСТИЯНТВОТО в Библията ( пренесено от Танах ) му се е приписвало авторството на няколко от нейните книги ( Притчи Соломонови, Песен на песните и др. ) и е възхваляван за своята мъдрост, богатство и могъщество. В много християнски храмове има икони показващи Цар Соломон макар и не като основен персонаж, но все пак той е част от иконографската традиция.
В Исляма – Корана той също е признат. Има съществено място като се смята за голям мъдрец и магьосник. Извън Танаха, Библията и Корана според легендите цар Соломон разбирал езика на животните, властвал над стихиите, а демоните от долните светове му се подчинявали безпрекословно. Цар Соломон е използвал духове и демони, за да изпълняват негови поръчки и да помагат в изграждането на Първия храм известен като Соломоновият храм, на също така е и оковавал особено злите духове и демони. Магическите обреди на Соломон са използвани от неговите последователи не само в древността, но и в наши дни в окултизма, алхимията и церемониалната магия.
Тези сили цар Соломон придобил благодарение на специален пръстен – печат, от вътрешната страна на който бил гравиран надписът „и това ще мине“ фразата показва преходността на всичко земно, а “ лицето “ на пръстена е с гравиран хексаграм ( или пентаграм ). Според легендата пръстена – печат е даден на Цар Соломон от Бог. Хексаграма ( Давидовата звезда ) е много популярен символ и се ползва от държави, религиозни вярвания / системи, окултни братства / ордени и др. До наши дни освен легендите и притчите за Цар Соломон са достигнали и печатите ( пентакли ), с които е имал власт над стихиите и демоните, те представят езотеричните знания и култура натрупана през вековете. Вероятно тази магическа система има своето основание и корени в Кабалата. Практикуващи от всички религии ги използват и те имат важно значение и място в магическа традиция и практика. Системата е известна като ключа на Цар Соломон и е разделена на две части: Големия ключ на Цар Соломон и Малкия ключ на Цар Соломон. Според легендите книгите във вида, в който са стигнали до нас са открити в Йерусалим от еврейски равин и са преведени от халдейски и арамейски на гръцки, а от гръцки на латински.
В Европа първите писмени данни за пръстена печат на Соломон датират от 13 / 14 в. – Хептамерон (1496 г.) от Петър де Абано „Соломонският пентакъл“ всъщност бил хексаграма, издигната на етажи, върху които магьосниците стояли за защита, докато призовавали различни демони. Английският епископ и антиквар Уайт Кенет (1660-1728) споменава „Пентагъл на Соломон“, притежаващ властта на изгонване на демони.
Първите ръкописи на черна магия, съдържащи тълкуването на ключовете на Соломон, са датирани в края на XIII – началото на XIV век. Ръкописите, от които са съставени съвременните издания на ключовете, са основно в колекцията на Британската библиотека и се датират от средата – края на 17 век – началото на 18 век. Има и други вълшебни книги и ръкописи с подобно съдържание – „Вторият трактат за божествената медицина“ от Парацелз, „Псевдо монархия на демоните“ от Джон Виер, „Стеганография“ от Тритемий, Книгата на Хонорий, Истинският Гримуар, редица Еврейски версии на ключовете – „Sefer Mafteah Shlomo“ и др.
Goetia Lemegeton е колекция от магически книги от 17 век, известна в различни версии. Тя включва подробни списъци с имената на добри и зли същества с техните символи (сигили), подробно описание на магическите аксесоари и методи за работа с тях.
В България са издадени и двата тома:
МАЛКИЯТ КЛЮЧ НА СОЛОМОН / LEMEGETON CLAVICULA SALOMONIS и ГОЛЕМИЯТ КЛЮЧ НА СОЛОМОН