Науката изучаваща минералите се казва Гемология – от латинската дума gemma – означаваща скъпоценност и гръцката дума logos – означаваща учение, наука.
Култа към камъка възниква от противоположното отношение към него – не от приемането на неговата универсалност, а от приемането на неговата уникалност. Камъкът се е превърнал в амулет чрез сакрализация на неговата уникалност, това може да бъде реално или въображаемо качество ( свойство ) за даден камък. Сакралните камъни могат да се разделят на две групи:
Литототем – литототемите представляват един или няколко камъка със сравнително големи размери ( култови места, камъни или каменни светилища ) и са в обсега на действието и съзнанието на много хора но са под контрола на един човек ( жрец, шаман или магьосник ). (Снимка 1)
Литоидол – литоидолът е индивидуален камък с малки размери който може да се носи
непрекъснато от своя собственик. Камъка често пъти е изпълнявал ролята на панацея – давал е защита срещу всякакви природни бедствия, беди, болести, магия, зли сили, демони и други. Известни се случай на семейни литоидоли – камък онаследяван, или предаван от един на друг човек при нужда но само в рамките на роднинството. (Снимка 2)
Има около 3900 – 4300 известни минерала, от тях 100-140 – се ползват за ювелирни цели, а около 80 – в езотериката. Първите каменни артефакти свързани с бита на човека ( хуманоида ) са намерени в Танзания и са кварцови късове датирани на 1 600 000 год. през палеолита са първите грубо обработени камъни ( преди 40000 – 30000 г. ) от кремък, обсидиан, нефрит, кварц и кехлибар, а в неолита вече има употребата на глина ( керамика ) и минерални пигменти за украса. Едни от най – старите фасетирани камъни в света са открити в България – некрополът Дуранкулак, Добричко – 20-на стени карнеолови мъниста датирани около V хил. пр. Р. Хр. Всички племена или народи, които са имали изградена културно-религиозна система или културно – религиозно държавна система, са ползвали минералите за различни нужди, включително и езотерични са имали писмени данни за тях. Най-старите систематизирани писмени данни за минералите са от 425 година пр. Р. Хр. като първите автори на литература свързана с минералите са Платон ( 428г. – 347г. пр. Р. Хр. ) и Аристотел ( 384г. – 322г. пр. Р. Хр. ), а Теофраст ( 372г. – 287г. пр. Р. Хр. ) написва първия минералогичен трактат „За камъните“ където минералите са групирани според физическите характеристики – цвят, твърдост, прозрачност и други, заслужава си да се спомене и името Ал Бируни ( 973г. – 1050г. ) азиатски учен енциклопедист. За България първия автор и писмен труд в който се споменават минералите е на Йоан Екзарх в оригиналния си труд “ ШЕСТОДНЕВ “ IX – X в. ( текстовете са на основата на писмен труд от византиеца Василий Велики ) и “ СИМЕОНОВ СБОРНИК“ – 920г. ( запазен чрез най – известния си препис от 1073г. – „Изборник на Святослав“ в Киев ). Всички писмени трудове от древността освен опита за класификация имат и описание за терапевтичните свойства на минералите, а източниците от Азия ( предимно Индия и Китай ) обръщат внимание и на енергията на съответния минерал. Древните лекари са се убедили в това, че минералите са едни от важните методи за лечение в арсенала на природните лечебни средства и отлични козметични препарати. Затова един от клоновете на народната медицина е литотерапията или минералотерапията (лечението с минерали). Това е цяла наука свързана не само със заболяването, но и с числата, дните на раждане, планетите, зодиакалните знаци и съзвездията. Първият писмен опус, в които месецът на раждане се свързва с определен камък, съставя епископът от Севиля – Исидор, през 635 година. Около XIII век обширна литература за магическите свойства на камъните буквално залива Европа. Има най – различни списъци с минерали за нуждите на: астрологията ( минерал-зодия, минерал-зодия-анатомична част от тялото, зодия-минерал-месец ), медицината ( минерал-зодия-анатомична част от тялото, минерал-анатомична част от тялото), християнството ( минерал-апостол , пръст на ръката -апостол-минерал ) и други съпоставки, някои от тези списъци са плод на сериозни наблюдения и проучване, а други са написани, преписвани и допълвани неизвестно от кого и кога, но са добре разпространени и тиражирани, например в периода 1850г. – 1900г. поради засиленото търсене на камъни отговарящи на дадена зодия по поръчка на златари от Лондон е направен съвременния списък на минерали,подходящи за съответната зодия за да се задоволи повишения търговски интерес. Правилния подход при боравенето с такива списъци е проверка и сравняване с няколко източника. Подбор на подходящи минерали за даден човек може да се направи и чрез проверка с махало ( радиестезия ).

В исторически план отделни райони от света се свързват с различни минерали: Древен Изток – обсидиан, кехлибар, лазурит, карнеол, стъклена паста, ахат, серпентинит и диамант. Египет – халцедон, ахат, оникс, сардоникс, планински кристал, аметист, смарагд, амазонит, малахит и тюркоаз, лазурит и нефрит. Гърция и Рим – рог, слонова кост, и всички минерали изброени за Древен Изток и Египет. Индия – карнеол , халцедон – ахат, яспис, нефрит, амазонит, лазурит, перли, слонова кост, стъклена паста, диаманти, смарагд, сапфир и рубин и др. Китай – нефрита с неговите цветови различия ( на особена почит и символ на петте добродетели: милосърдие, скромност, безстрашие, справедливост и мъдрост. ), перли кост и черупка от костенурка. Северна Америка – лабрадорит ( огнен камък ) и биогенни материали ( рога, кости, зъби и нокти ), ахат, обсидиан, тюркоаз, планински кристал, халцедон – ахат. Южна Америка – жадеид, берил, тюркоаз, обсидиан, кварц ( планински кристал ), аметист и смарагд.

Само естествените минерали носят енергийния потенциал на Природата. В момента голяма част от минералите имат своя синтетичен, модифициран или имитационен аналог: Синтетични материали – продукти получени в лабораторни или промишлени условия и мащаби. Модифицирани ( реконтруирани и култивирани ) материали – материали подлагани на допълнителна обработка с цел подобряване на тяхна характеристика например облъчване с цел подобряване на цвета. Имитация – най – евтините заместители изработени от стъкло, керамика, пластмаса или други евтини суровини.