Чудотворният медальон от Св. Катерина Лабуре
Катерина Лабуре е родена на 2 май 1806 г. в едно село в Бургундия. През 1830 г. постъпила в семинара на винкентинките в Париж където и се явява Божията Майка. Катерина Лабуре умира на 31 декември 1876 г. на 28 май 1933 г. е обявена за блажена, а на 27 юли 1947 г. папа Пий ХІІ я обявява за светица.
В нощта на 19 юни 1830 г. – празника на Св. Винкенти, около полунощ, сестра Катерина се събудила, и чула глас … Майката Божия и съобщила, че ще и възложи задача… на 27 ноември 1830 г. Божията Майка описала във видение медальона. Две години по-късно, през 1832 г., епископът на Париж дал разрешение да се направи такъв медальон. Първия медальон се появява на 30 юни 1832 г. Първоначално го наричали „ Непорочно зачатие на Дева Мария ”, а след седем години получил наименованието
„Чудотворният медальон ”. Чудотворният медальон се носи в знак на почит към Непорочната (Immacolata), като молба за закрила във време на опасност за тялото и душата. Чудотворният Медальон може да укрепва вярата ни, която е в състояние да премества планини. През 1939 г. епископът на Париж издал пастирско писмо за Чудотворния Медальон, с което препоръчвал носенето му и моленето на изписаната върху него молитва. Християнството отрича амулетите но Папа Григорий ХVІ носел чудотворния медальон. Папа Лъв ХІІІ, Пий Х, Пий ХІ, Пий ХІІ, Йоан-Павел ІІ обичали да носят и раздават Чудотворния Медальон по време на аудиенции.

ЧУДОТВОРНИЯ МЕДАЛЬОН