Сричката Ом е най-богатият на значения символ в хиндуизма. Тя е недоловим звук, звук – творец, от който се развива проявата и следователно е образ на словото. Тя е Безсмъртното, Неизчерпаемото (акшара); тя е самата същност на Ведите, а следователно и на традиционното познание. Тя е символът на Ганеша и отговаря на свастиката (емблема на цикличност). Звукът Ом се разделя на три елемента: А, У, М , които стоят начело на един безкраен списък от троични разпределения: три Веди, три състояния на съществуване, три периода, три свята … и т.н. . Освен това съществува и една четвърта особеност на сричката: това е нейната неопределена цялост, разглеждана независимо от трите изграждащи я елемента.
Важно е да отбележим наличието на християнски еквивалент, широко употребяван в Средновековието като символ на Словото ( става дума за сиглата, която на латински е бил произнасян почти като санскритското Аум и обозначава алфата и омегата. Този символ е още по-красноречив поради факта, че в тогавашната иконография понякога е съчетаван със свастиката ).
Като амулет се ползва при рецитиране на мантрата Ом Мани Падме Хум, медитация и др. .